Екопътеката е разположена в каньона на река Чернелка, близо до Плевен, и свързва селата Горталово и Къртожабене. Дължината и е 6,5 километра в едната посока.Преходът е лесен и приятен. Ние започнахме разходката си от село Горталово, като често се отклонявахме от основната пътеката, за да последваме някоя от другите табелки по пътя. Мястото е много приятно както за разходка, така и за пикник. Има много пейки, навеси, маси, дори няколко барбекюта. Пътеката често пресича реката, като за целта са поставени дървени мостчета. Не пропускайте да следвате табелките, за да ви отведат до обособените места за пресичане на реката.
Едно от първите неща, които видяхме още в началото на пътеката беше скалното образование “Цепен камък”. Легендата разказва, че по тези места Крали Марко се бил 3 дни и 3 нощи с арапина Муса Кесаджия. Когато арапинът усетил, че няма да успее да надвие българина тръгнал да бяга. Крали Марко хукнал след него, но някак изгубил следите му. В яда си, че го е изпуснал, халосал камъка със сабята си и го разцепил на две.
Следващото място което се опитахме да посетим, но по-скоро не успяхме да видим е “Царева дупка.” Разстоянието от главната пътека до там е 150 метра. Пътеката е тясна и се изскачва нагоре покрай самата скала. Следвахме табелките, но предполагаме, че причината да не успеем да видим самото място се крие в това, че всъщност е труднодостъпно. Ако успеете да го намерите ще се радваме да ни споделите. Според табелата “Царева дупка” представлява убежище и наблюдателница, изработени в самата скала на височина около 10 метра. Предполага се, че убежището е построено по поръчка на Цар Иван Шишман, който според местната легенда е взел участие в борбата срещу турците за Кайлъшката крепост. Вътре са разположени маса и пейка, изработени от камък, а зад тях неголям отвор, от който се наблюдавал каньона.
По време на разходката ни направи впечатление, че тревата изглеждаше окосена, особено имайки предвид, че посетихме мястото пролетта и то след продължителни дъждове. Това обаче престана да бъде така, когато достигнахме до хижа Капчука, където тревите станаха по-високи. Що се отнася до хижата, моля имайте предвид, че е частна собственост и не приема посетители. Повървяхме още петнайсетина минути, но решихме, че ще приключим разходката си, за да имаме време и за останалите места, които искахме да посетем. Преходът ни в тази посока завърши на ето това красиво местенце.
Сигурни сме, че ако разполагате с повече време от нас напред ще ви очакват още красиви неща. : )