Тази статия не е посветена на това какво сме посетили в района, а на това как си изкарахме повече от прекрасно без да ходим никъде. Независимо от това, в края ще оставим списък с интересни местенца, които можете да посетите. Приятно четене. : )
Дойде отново онова време от годината, когато е прекалено горещо, за да останеш в града, но прекалено несигурно откъм дъждове, за да отидеш на палатка. Тъй като прогнозата за времето обещаваше кратки, но все пак ежедневни гръмотевични бури, решихме да потърсим място със сигурен заслон. Така съвсем случайно попаднахме на идеалното място. На час от Пловдив, с нормални температури (нито горещо, нито студено), бюджетна цена и най-хубавото палатка + малка къщичка към нея. Не знам как го открихме, но в момента, в който се появи на екрана, в следващият вече натискахме бутона за резервация.
И така ден по-късно бяхме там. В момента, в който се настанихме вече знаех, че това място ще го почувствам като вкъщи и няма да искам да си тръгна. Така и стана. Първото, към което се насочих, след като оставихме багажа, беше палатката.
Два матрака, достатъчна височина, за да ходиш изправен, шкафче, килимче, лампички, гледка – рай. Вече знаех, че съвсем скоро ще си извадя книгите от багажа и ще се излегна да чета. Преди това обаче трябваше да направя нещо за хапване, тъй като коремът ми упорито пристъргваше на гладно. Запретнах ръкави, в малката симпатична кухничка, с мисълта за това как след малко ще обядваме с гледка към планината, а ръцете ми за минути приготвиха, сякаш сами, нещо бързо и лесно за хапване – салатка, малко хляб и мезенца. През това време К. намери грамофона, към който и двамата се пристрастихме, и пусна една от множеството уникални плочи. Извадихме готовите чинии отвън на верандата и започнахме да обядвахме, докато вятърът подухваше, а от грамофонът отекваше звукът от плочата на Queen. Беше идеално. Времето беше сравнително топло и малко след като обядвахме реших да се възползвам от външният душ. Макар и водата да беше хладна, беше наистина освежаващо. След това се преместих в палатката и се отдадох на любимото ми занимание – четене. Няколко часа по-късно вече се бях унесла в следобедна дрямка.
След следобедният сън влязох в къщичката и за пореден път се замислих колко освежаващо е да живееш минималистично. Легло, книги, грамофон, масичка, няколко стола, няколко чинии, няколко чаши, най-необходимото. След като разгледах книгите, които бяха оставили, се заех да измия чиниите под звуците на един от любимите ми албуми на Hugh Laurie.
След като чиниите бяха измити започнахме да приготвяме барбекюто. Беше още сравнително рано, но знаех, че ще отнеме време и е по-добре да се заемем от сега. Когато приключихме с мръвките се заех да приготвя още една салата и седнахме да вечеряме. Съвсем скоро стана тъмно и се появиха множество светулки. Беше магично. Температурата беше идеална за седене навън на сладки приказки, а лампичките из двора го правеха още по-приятно. Вечерта мина наистина неусетно. Преди да си легнем прибрахме всичко, което бяхме оставили навън, тъй като започнаха първите гръмотевици предвещаващи идваща буря.
На следващият ден духаше много силен вятър, но не беше такъв проблем. След кафето приготвих закуска, която хапнахме на плота с гледка към планината. Денят мина в четене на книги, игри на шах, дама, карти, музика и пълноценна почивка. Следобедът заваля силен дъжд, след който се наслаждавахме на красив залез, докато въртяхме пържоли на барбекюто.
Вечерта беше по-хладна от предишната и се наложи да изкарам якето. Седяхме навън до полунощ, гледахме звездите, говорихме си, слушахме музика и си изкарахме една страхотна вечер.
На сутринта беше време на подредим и да стегнем багажите си. Не ми се тръгваше изобщо. Исках да остана там за минимум една седмица. След като приключихме с прибирането и пооправянето, закусихме и потеглихме обратно към жегата на града, с нови прекрасни спомени зад гърба си.
Местоположение: село Голяма Василица
Какво можете да посетите в района:
Църква Св. Йоан Предтеча – построена през 1885г. – 1 км
Крепост Траянови врата – 15 км
Костенски водопад – 15 км
Водопад Скаловитец – 19 км
Беловска базилика – 33 км
Екопътека Бели искър – 47 км