Белоградчик – Introverts On The Road

Вече толкова много пъти бяхме включвали Белоградчик в списъкът ни с дестинации, които да посетим през новата година, и вече толкова много пъти следователно не бяхме успели, че моментът в който седяхме пред табелата, обявяваща че сме пристигнали, доведе до това някак да не можем да повярваме, че сме там. Поне не докато малко след нея, до табелата от отсрещната страна, посочваща краят на Белоградчик, не съзряхме малка пътечка. Паркирахме колата (точно там има отбивка) и две минути по-късно малката пътечката криволичеща между няколко скали ни отведе, до любимата ми гледка, с която ще запомня Белоградчик.

Това са и кординатите на пътечката: 43°37’22.7″N 22°41’17.2″E

След като се насладихме на мястото и си обещахме да се върнем поне още два пъти докато сме в града, се отбихме да оставим багажа си в хотела и се насочихме към Латинското кале. Калето е със свободен достъп и от него се открива красива гледка както към Белоградчишката крепост, така и към част от скалите.

Тъй като вече беше станало привечер, оставихме посещението на Белоградчишката крепост и нейните околности за следващият ден.

Белоградчишка крепост

Работно време

януари – март: всеки ден – 09:00 – 17:00 ч.

април: всеки ден – 09:00 – 18:00 ч.

май: всеки ден – 09:00 – 19:00 ч.

юни – август: всеки ден – 09:00 – 20:00 ч.

септември: всеки ден – 09:00 – 19:00 ч.

октомври: всеки ден – 09:00 – 18:00 ч.

ноември – декември: всеки ден – 09:00 – 17:00 ч.

Входна такса

Редовен билет – 6 лв.

Семеен билет (родители с деца до 18 год.) – 12.00 лв.

Ученици, студенти и пенсионери – 4 лв.

Ползване на аудиогид – 6.00 лв.

Беседа – 10.00 лв

Платен паркинг – 2.40 лв. на час

За любопитните:

Внушителните форми на Белоградчишките скали допринасят за завладяващия вид на укреплението, което е издигнато сред тях. Разположението на естествените каменни прегради е улеснило римските архитекти в плановете за строеж. Поради природната защитеност на мястото стени са изградени единствено на северозапад и югоизток. Огромните масиви, които на места са високи от 80 – 100 метра, осигуряват изключителна непристъпност към вътрешността.
Строителството на крепостта започва между 1 -ви и 3-ти век след Хр. Първоначално не е използвана за строго охранителни функции, тъй като е служила основно за укритие и наблюдателен пост. В близост до крепостта са открити останки от “Латинското кале”, което е служило за помощно укрепление. По-късно, при разделянето на Римската империя, “Калето” остава в пределите на Византия, а в на 7-ми век попада под владението на новосформираната Българска държава. Дълго време продължава да изпълнява същите функции, докато владетел не става Иван Страцимир. Тогава е извършено първото голямо преустройство, което променя и статута на крепостта в отбранителен пост. Издигнати са две преградни стени от северозапад и югоизток, а заедно с това са построени висящи дървени мостове и каменни стълбища за улеснение на придвижването в нея. В края на периода на Второто българско царство, през 1396 г. е превзета и частично разрушена от османските войски.
До началото на 19 в. не са правени значителни промени по целостта й. Отначало в нея е бил поставен гарнизон от 8 души, който е нараснал до 28 сто години по-късно. Така било до 1805 г., когато започват най-мащабните изменения в структурата на укреплението. Новият облик и разширението му са дело на френски и италиански инженери. Начинанието е завършено изцяло през 1837 г. и от тогава площта на калето заема 10211 кв.м. То е разделено на три части свързани с масивни каменни портали с обковани врати. Височината на стените достига на места 12 м и ширина около 2.5 м. На мястото на назъбените бойници са конструирани амбразури за огнестрелни оръжия. Зад стените, освен сгради, свързани с отбранителната дейност, е имало и такива със стопанска цел. Тук са работили майстори занаятчии, имало е постройки за живеене и навеси. Свободните пространства са заети с хамбар, мелници и конюшни. Тунели под скалите са били пригодени за складиране на храни и боеприпаси, които да са най-полезни по време на дълги обсади. Няколко стотин души са отговаряли за защитата на Белоградчишка крепост, предимно хора освободени от местни данъци и такси. При нужда, обаче, зад стените са можели да се поберат над 1500 души.
Днес крепостта е едно невероятно място за допир с миналото и любуване на унисона между човешката ръка и природата. За съжаление не са поставени достатъчно информационни табели и ако искате да научите повече за историята на мястото трябва сами да потърсите информация или да я посетите с екскурзовод. Независимо от това обаче, посещението си заслужава!